Театър

12.III
ВРАЖАЛЕЦ

Фестивален и конгресен център
12 март 2012 г. - зала 1 – 19 ч.
Гастрол на театрална формация „Мелпомена”
„ВРАЖАЛЕЦ” по Ст. Л. Костов
Постановка: Георги Стоилов
С участието на: Любo Нейков, Димитър Рачков, Асен Блатечки, Деси Бакърджиева, Светлана Бонин

Ст. Л. Костов пише своята комедия „Вражалец” през 1933 г. Тя разказва за суматохата, настъпила в едно село след пристигането на другоселец, който завлича финансово цялото население с обещания за гарантирана печалба от печатането на фалшиви пари. Основната движеща сила в историята не е самата интрига, а отношенията между селския елит, представен от попа, кмета и две местни активистки.
Спектакълът на театрална формация „Мелпомена” излиза на сцената през 2006 г. И днес продължава да привлича публиката в театралната зала, да кара зрителите да се смеят, да се замислят, но и да се наслаждават на изключителното актьорско майсторство на едни от най-ярките ни комедийни актьори.

Една сутрин в китно българско селце пристига вражалец, който предсказва на кмета, попа и двете най-видни девойки, че скоро при тях ще потече река от злато и някой, който е с тънък занаят ще им помогне да го открият.
Като всички наивници, които я закъсват за пари, елитният квартет на селото се хваща здраво на въдицата и трескаво започва да търси фотографа Манчо, убедени, че той е човекът с тънък занаят и ще им помогне бързо да забогатеят. След като откриват калъпа за правене на фалшиви пари във фотото му, кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка са повече от сигурни, че Манчо няма да откаже да ги вземе за сътрудници в неговата печеливша работа. И наистина, когато му казват, че имат доказателства за престъпната му дейност, Манчо признава за правенето на фалшиви пари, но за съжаление не може да им помогне да забогатеят, защото няма вече хартия за печатане на банкноти. В желанието си на всяка цена да се облажат и те от дарбата на фотографа, кметът и попът правят акционерно дружество с цел да съберат средства за хартията, която се купува от Виена. В това дружество се включват почти всички в селото, без да подозират, че Манчо е един изпечен мошеник, който ще ги докара не само до просешка тояга, но и до прага на отчаянието. И след като го изпращат по живо по здраво с един пълен дюшек пари, не минават и двайсетина дни, когато се получава писмо до Пеньо бармана, в което Манчо споделя на приятеля си, че "по-дружелюбен народ" от този в селото не е виждал и всички до един стават за карикатури в някой литературен вестник! След тази изповед на Вражалеца – Манчо, зрителите сами решават весело ли е, или тъжно нашето ежедневие, и на героите от пиесата ли се смеят, или на самите себе си...